Давид и Голиат


Филистимците имали в армията си един гигант – Голиат. Евреинът Давид бил по-находчив – победил гиганта, а после и армията на филистимците. След това народът му превзет техните пет града. Филистимците ги наричали морски хора, защото доплавали от бреговете на Елада и Троя – бежанци и колонизатори от войната на Омир.

След време морските народи тръгнали и по суша. Александър завладял земите на персите, които преди това завоювали земите на асирийците и на други народи, и подчинили Юдея. Персите уж победили и траките. След Александър, Селевк подчинил огромна част от земите на персите. После римляните заели тяхното място, а главен враг им били пак персите.

На император Адриан му писнало от въстанията на евреите, и ги разселил из разни земи – Индия, Йемен, Испания. Нарекъл земята им Палестина, а градовете обърнал в римски. Такива останали докъм 7-и век, когато пустинните араби разбрали, че са многолюдни и завладели Леванта, помели персите и почти стигнали до новата Троя. Там ги спряла една скитска конница и нейния хан, който вероятно бил християнин. Той управлявал бащините си земи, защото хазарите нападнали Стара Велика България. Хазарите били юдеи и по-рано се криели в подножието на Кавказ, северно от грузинците и арменците, които обитавали всички земи, чак до езерото Ван. Езерото, от своя страна, било преди това център на няколко могъщи държави. Най-могъща от тях било хетското царство. Хетите владеели Юдея по-рано, и даже се биели с фараоните, пълновластни господари на Нил, чак до Аксум. В Аксум бил скрит кивота, затова етиопците първи сред народите приели християнството. Църквите в Лалибела са умопомрачителни. От другата страна на Африканския рог по това време живеели евреите, в Йемен. Те още живеели в Индия, край Мумбай, все по пътя на географските открития, когато евреите още не били изгонени от Португалия.

В Библията тия неща ги пише – поне докъдето стига разказа, а той свършва с идването на новия пророк, Исус Христос, който ще донесе мир сред народите на земята. Дотам Библията е историята на еврейския народ, както и да го погледнеш. От тяхна гледна точка – красива, силна легенда, преплетена със съвсем исторически личности, какъвто е Давид.

Император Ираклий бил дребничък, като Давид. Бил византиец и нему се падала честта да види как разгромява своя вековен враг – персите – и как арабите се надигат и помитат и него, и персите. Аспарух се усетил, или му подшушнали, че Византия върви към своя край и завладял Дунавските провинции. Той знаел, че на юг, северно от Солун, един негов чичо има стабилни владения и бил подчинил славяните някак. Сторил същото, а когато Крум отрязал главата на императора, народите се слели, даже Симеон се писал цар на българи и гърци. По това време българите напълно забравили, че са славяни, а Крум превзел София и клал наред в Пловдив; там днес има негов паметник. Пловдив, а и Несебър рядко били български през Средновековието, затова пък Охрид – доста повече. Охрид е на ръба на албанското нахлуване върху древните земи на илирийци, дардани и македонци, траки и елини. Другият ръб бил Боспорското царство, където през 1-и век управляват Аспург и Реметалк, а столицата им – Пантикапей – се вижда с просто око от хълмовете край Фанагория.

В античността народите на Балканите се страхували да се бият помежду си, защото войната не била такава, каквато я разбираме сега. Заради войната Константинопол станал новия Йерусалим, а за стария не се сетили чак докато византийците не усетили раздвижването на Изток, което щяло да донесе гибелта им така или иначе. Кръстоносните походи спрели арабите за два века, а Йерусалим станал повече международен град, защото всички го припознавали като сърце на собствената си религия.

Когато исляма изтикал кръстоносците от Леванта, почти всички древни народи от тези земи били изчезнали, даже евреи нямало особено много в Йерусалим. Азиатските принцове бързо покорили Мала Азия и почти целия Ориент, а византийците намерили последния си съюзник. През българите, а и сами, направили връзки с монголците, и ордите на Тимур ликвидирали половината от населението на земите, през които минали. Паднала и Персия – толкова много, че могъщите мидийски магьосници спрели да празнуват раждането на своите слънчеви богове, и приели исляма, за да закърпят унищожената си държава. И други сторили така, а монголците останали будисти, защото били достатъчно мъдри и силни.

В Багдад арабите загубили почти цялата своя култура. Ударът, който им нанесли монголците, отеква още в сърцата на арабите. Оттогава те имат сметка от 400 години робство, от страна на планинските турци, 100 години тормоз, от страна на олигарси и контрабандисти от цял свят, и един мирен 20-и век под опеката на една или друга велика сила. Сега американците се опитват да им преподават демокрация и получават за това добра заплата. В петрол, диаманти и златни мерцедеси. Междувременно евреите овършаха цяла Европа, защото само те даваха лихви, а местни олигарси ги гонеха – ту от Испания, ту от Франция, ту от къде ли не. Мегаолигархът на 20-и век се опита да ги унищожи съвсем физически – но евреите са стар, мъдър народ, и се спасиха. Под опеката на приятели, се върнаха тайно в Палестина и я направиха отново Юдея.

Новата Юдея никак не дава на арабите да се освободят от своите тирани – точно както и османците пречели на българите да са свободни. Всъщност и римляните пречели на траките на бъдат свободни, но траките ги убедили, че свободата е по-вкусна по нашенски. Константин Велико повярвал и докарал имперската хазна в сърцето на земите на траките. Край Византион минали земеделците от Леванта по пътя им към земите на днешна България. Той градът го е нямало тогава, ама то и Черно море го е нямало тогава, затова не е важно. Важното е, че сега е столица на Турция, а тя е силна държава, защото има силни родови традиции, които водят началото си от византийските феодали и малоазитските, стари родове на елини и прочее стари народи.

Империята на русите без успех се опитва да превземе Константинопол от времето, когато на български език можеш да си пратиш митото от Северния ледовит океан до Дебелт. Най-близо до Константинопол руската дипломация се доближава в началото на 20-и век, когато аха да го превземе, но сащисания аскер удържа подстъпите към столицата на тяхната родина. Столицата на българите – Преслав е превземана няколко пъти от руснаци, последните два пъти – съвсем наскоро. Тогава наричали хайдуците партизани, а хайдутите – анархо-фашисти. Турците превзели Йерусалим още преди испанците да изгонят евреите. 50 000 от тях не повярвали на ционистите, но част от тях имали югославски паспорти и  не успели да преживеят последната голяма олигархическа война. Не се усещам виновен за това, нито за претенциите на палестинците за градовете край Газа. Лошото на палестинците е, че те искат и още. Арабите искат още повече, най-много искат персите. Персите взривиха автобус край Дебелт, а министърът на финансите на САЩ, който е евреин, ще разпише началото на войната.